РЕПРОДУКЦИИ НА КАРТИНИ Скициращите (1913)

Джон Сингър Сарджънт (1856 - 1925) Американски художник, роден във Флоренция, от родители американци. Прекарва по-голямата част от живота си в Европа. Сарджънт е технически най-брилянтният портретен художник на Америка. Работите му оказват дълбоко влияние върху неговото поколение. Най-известният портретист на своето време, на върха на славата си, той се посвещава изцяло на пейзажна живопис, акварели и стенописи. Някои от най-големите постижения на Сарджънт са в акварела. Тези произведения са прозрачни, светещи и брилянтно изпълнени. През 1916 г. той изпълнява стенописи за ротондата на Музея за изящни изкуства, Бостън. След ранен период на реализъм, преминава през импресионистична фаза. Невероятно продуктивен, нарисувал е над 900 масла и повече от 2000 акварела, заедно с безброй скици-портрети с въглен и множество рисунки с молив.

Скициращите (1913) Смята се, че тази типична импресионистична сцена изобразява Уилфред Габриел де Глен и съпругата му Джейн (или евентуално тяхната приятелка Мери Фут), работещи на открито през септември 1913 г. близо до езерото Гарда в Сан Виджилио, Италия, където се присъединяват към свитата на Сарджънт. Откъснати от претенциите на светското съществуване, те са погълнати от рисуване на природата. „Скициращите“ описва изискано съществуване, което ще бъде завинаги променено от социалните и политическите промени, причинени от Първата световна война. В разказа на Сарджънт за слънчевия Сан Виджилио няма предчувствие за оръдията от август 1914 г. в Сараево, нито пък признание за радикалните промени в изкуството, които вече са били предизвикателство за практиката на рисуване на американски истории. Създадена тридесет и пет години след като Сарджънт за първи път възприема импресионизма, „Скициращите“ демонстрират трайността на стиловете и повествователните похвати на деветнадесети век.