Портрет на Християния Зографска - към 1844

Захарий Зограф /Захарий Христович Димитров/ 1810 – 1853 е български живописец, един от най-изтъкнатите възрожденски майстори, син на основоположника на Самоковската школа – Христо Димитров. Учи при баща си и при по-големия си брат – Димитър Зограф. От 1827 г. е ученик на Неофит Рилски, който става завинаги негов духовен наставник. В иконописта му има много нови за времето си елементи – осъвременява евангелските сцени, образите му са одухотворени, чисти и светли. Създава много икони и стенописи в Бачковския, Рилския, Преображенския и Троянския манастири и в много църкви. Забележителен портретист, до нас са достигнали и десетки негови рисунки с туш и акварел – пейзажи, портрети, антични фигури. Захари Зограф е един от първите български колекционери от епохата на Възраждането. Притежавал е изключително богата сбирка от ценни западноевропейски гравюри, която се съхранява понастоящем в НХГ.