РЕПРОДУКЦИИ НА КАРТИНИ Рендосвачи на подове (1875)

Гюстав Кайбот (1848-1894) е френски художник, колекционер на произведения на изкуството и меценат, който играе важна роля в импресионистичното движение. Роден в богато парижко семейство, Кайбот първоначално учи право, преди да се отдаде на страстта си към изкуството. Той посещава École des Beaux-Arts и учи при Леон Бона, развивайки уникален стил, който съчетава елементи от реализъм и импресионизъм. Картините на Кайбот често изобразяват ежедневието на парижката буржоазия, с остро око за детайлите и майсторско използване на перспективата. Най-известните му творби включват „Парижка улица в дъждовен ден“ (1877), „Стъргачите на пода“ (1875) и „Парти с лодка“ (1877). Приносът на Кайбот към импресионистичното движение се простира отвъд собственото му художествено творчество; той също така използва богатството си, за да подкрепя своите колеги художници, организирайки изложби, купувайки техни произведения и дори предоставяйки им финансова помощ. Неговата колекция, която включваше произведения на Клод Моне, Пиер-Огюст Рьоноар и Едгар Дега, наред с други, беше завещана на френската държава след смъртта му и сега представлява значителна част от фондовете на музея Орсе. Наследството на Кайбот като художник и меценат е затвърдило мястото му като ключова фигура в историята на модерното изкуство.

Рендосвачи на подове (1875) Тази картина е едно от първите изображения на градския пролетариат. Докато селяните („Събирачи на клони“ от Миле) или селските работници („Каменотрошачи“ от Курбе) са били изобразявани често, градските работници рядко са били рисувани. За разлика от Курбе или Миле, Кайбот не включва никакви социални, морализиращи или политически послания в работата си. Неговото задълбочено документално проучване (жестове, инструменти, аксесоари) оправдава позицията му сред най-успешните реалисти. Кайбот е преминал изцяло академично обучение, учейки при Бона. Перспективата, подчертана от високия ъгъл на снимане и подреждането на дъските за пода, е в съответствие с традицията. Художникът рисува една по една всички части на картината си, според академичния метод. Голите торсове на рендосвачите са тези на герои от Античността, което би било немислимо за парижките работници от онова време. Но далеч от това да се затваря в академични упражнения, Кайбот използва тяхната строгост, за да изследва съвременната действителност  по един съвсем нов начин. Той представя картината си в Салона през 1875 г. Журито, без съмнение шокирано от грубия ѝ реализъм, я отхвърля (някои критици говорят за „вулгарна тематика“). След това младият художник решава да се присъедини към импресионистите и представя творбата си на втората изложба на групата през 1876 г., където Дега излага първите си „Гладачни машини“. Критиците са поразени от тази модерна картина, по-специално Зола, въпреки че той осъжда тази „картина, която е толкова точна, че я прави буржоазна“.