Автопортрет – 1867

Георги Данчов Зографина /Георги Данчов Попгеоргиев/ (1846-1908) е български живописец, график, революционер, обществен деец, първият български професионален фотограф. Учи при известния зограф Алекси Атанасов. През 1865 г. заминава за Цариград, където изучава литографската техника. Рисува икони, изографисва църкви, пресъздава исторически и битови сцени. Близък приятел и съратник на Васил Левски, в продължение на четири години Данчов го придружава в обиколките му из Южна България. След залавянето на Левски, Георги Данчов организира четири засади на железницата с надеждата да освободи Апостола, тъй като се считало, че ще бъде съден в Цариград. През 1873 г. е заловен и осъден на доживотна каторга в Диарбекир. Успява да избяга през 1876 г. Участва в Опълчението през Освободителната война, взима дейно участие в Съединението и е член на Временното правителство и народен представител. След Освобождението създава над 50 портрета на български революционери и обществени дейци. Двата портрета на Апостола – единият литографски, а другият живописен са изключителни и още навремето живите сподвижници на Левски са поразени от постигната изключителната прилика и въздействие на образа.