РЕПРОДУКЦИИ НА КАРТИНИ Ел Халео (1892)

Джон Сингър Сарджънт (1856 - 1925) Американски художник, роден във Флоренция, от родители американци. Прекарва по-голямата част от живота си в Европа. Сарджънт е технически най-брилянтният портретен художник на Америка. Работите му оказват дълбоко влияние върху неговото поколение. Най-известният портретист на своето време, на върха на славата си, той се посвещава изцяло на пейзажна живопис, акварели и стенописи. Някои от най-големите постижения на Сарджънт са в акварела. Тези произведения са прозрачни, светещи и брилянтно изпълнени. През 1916 г. той изпълнява стенописи за ротондата на Музея за изящни изкуства, Бостън. След ранен период на реализъм, преминава през импресионистична фаза. Невероятно продуктивен, нарисувал е над 900 масла и повече от 2000 акварела, заедно с безброй скици-портрети с въглен и множество рисунки с молив.

Ел Халео (1892) е голяма картина на Джон Сингър Сарджънт, изобразяваща испанска ромска танцьорка, изпълняваща под акомпанимента на музиканти. Нарисувана през 1882 г. тя се намира в музея „Изабела Стюарт Гарднър“ в Бостън. Картината е вдъхновена от петмесечно пътуване на Сарджънт през Испания и Северна Африка през 1892 г. Впечатлен от костюмите и театралния начин на ромския танц, художникът се завръща в Париж и започва работа върху голямо платно, чийто мащаб предполага сцена за изпълнение. Името „Ел Халео“ се отнася както до широкото значение на „халео“ - шум, така и до специфичния танц, известен като „халео де херес“. Сарджънт планира композицията на „Ел Халео“ поне година. Картината е предшествана от серия от предварителни проучвания, фокусирани по-специално върху стилизираната поза на танцьорката. Широка почти 3,7 м, „Ел Халео“ е нарисувана в почти монохромна палитра, с изключение на червени петна вдясно и оранжево вляво, което напомня на лимоните, които Едуар Мане вмъква в няколко от големите си картини. В противоречие с академичната практика на внимателно модулирани тонове, Сарджънт драматизира контраста между наситените черни цветове и блестящата бяла пола на танцьорката, уловена в силните светлини на рампата и нарисувана енергично, за да внуши движение. Осветлението създава и дълги и зловещи сенки върху задната стена, която заема почти половината от картината.