РЕПРОДУКЦИИ НА КАРТИНИ Падналият ангел (1847)

Александър Кабанел (1823–1889) е френски академичен художник, известен със своите изпипани и педантично изпълнени исторически, митологични и алегорични картини. Той е видна фигура във френската академична художествена сцена на 19-ти век и постига значителен успех и признание през живота си. Кабанел се придържа към академичния стил на рисуване, който се характеризира с педантично внимание към детайлите, прецизно изобразяване и гладък, полиран завършек. Картините му често демонстрират майсторство на анатомията и задълбочено разбиране на класическата естетика. Той получава множество награди и отличия през цялата си кариера, включително Ордена на Почетния легион. Докато Кабанел се радва на широк успех през живота си, неговата отдаденост на академичните традиции го прави мишена за критика през по-късната част на 19-ти век, когато авангардните движения оспорват академичните норми. През 20-ти век репутацията му претърпява упадък поради възхода на модернистичните движения, но през последните години се наблюдава подновен интерес към творчеството му, като историците на изкуството преоценяват приноса му към академичното изкуство на 19-ти век.

Падналият ангел (1847) Малко картини от 19-ти век улавят вътрешен конфликт така, както „Падналият ангел“ на Александър Кабанел. Завършена през 1847 г., когато Кабанел е само на двадесет и четири години, творбата показва точния момент, в който Луцифер осъзнава какво е загубил: гордостта и мястото си в рая. Вместо да показва триумфиращия или чудовищен Дявол, Кабанел представя Луцифер като ранена, противоречива фигура, мускулеста и класически моделирана, бореща се със срам и скръб. Лицето е това, което остава. Очите му се втренчват нагоре в недоверие, а една-единствена сълза се стича по бузата му. Тази сълза е ключът към разбирането на картината. Тя подсказва, че дори най-гордите или падналите сред нас могат да изпитват съжаление. Когато „Падналият ангел“ е показана за първи път, тя обърква критиците. Някои се възхищават на техниката ѝ, но други я намират за твърде емоционална или двусмислена. Картината не печели награди по онова време, но през годините печели огромно признание. Днес тя е една от най-посещаваните творби в музея Фабър в Монпелие, където е окачена сред други шедьоври на френското изкуство от 19-ти век.