Автопортрет - 1865

Николай Христакиев Павлович 1835 – 1894 е български живописец, график, сценограф, художествен критик и обществен деец. С помощта на патриоти – спомоществователи, един от които е д-р Петър Берон, следва живопис във Виена и Мюнхен, където завършва през 1858 г. със специалност „историческа живопис” Академията на изобразителните изкуства. Твори в традициите на неокласицизма. Родоначалник е на историческия жанр в българската живопис. През 1860 г. създава първите в историята на българското изкуство литографии на историческа тематика, които в условията на османското владичество играят важна просветителска и патриотична роля. Създава и голямо иконописно творчество. В многобройните си портрети съчетава неокласицизма с реализма на българската възрожденска живопис. През 1885 г. е доброволец в Сръбско - Българската война.