РЕПРОДУКЦИИ НА КАРТИНИ Раждането на Венера (1863)

Александър Кабанел (1823–1889) е френски академичен художник, известен със своите изпипани и педантично изпълнени исторически, митологични и алегорични картини. Той е видна фигура във френската академична художествена сцена на 19-ти век и постига значителен успех и признание през живота си. Кабанел се придържа към академичния стил на рисуване, който се характеризира с педантично внимание към детайлите, прецизно изобразяване и гладък, полиран завършек. Картините му често демонстрират майсторство на анатомията и задълбочено разбиране на класическата естетика. Той получава множество награди и отличия през цялата си кариера, включително Ордена на Почетния легион. Докато Кабанел се радва на широк успех през живота си, неговата отдаденост на академичните традиции го прави мишена за критика през по-късната част на 19-ти век, когато авангардните движения оспорват академичните норми. През 20-ти век репутацията му претърпява упадък поради възхода на модернистичните движения, но през последните години се наблюдава подновен интерес към творчеството му, като историците на изкуството преоценяват приноса му към академичното изкуство на 19-ти век.

Раждането на Венера (1863) Картината е постигнала огромен успех в Парижкия салон през 1863 г., където е незабавно закупена от Наполеон III за личната му колекция. Успехът ѝ довел до назначаването на Кабанел за професор в École des Beaux-Arts през същата година. Тя въплъщава „академизма“, характеризиращ се с гладък, полиран завършек, прецизни детайли и идеализирани форми. Изобразява митологичното раждане на Венера, докато тя излиза от морската пяна, заобиколена от пет ангели - херувими. Макар и популярна сред елита, творбата е критикувана от съвременници като Емил Зола, който описва фигурата като по-скоро „вкусна куртизанка“, изработена от „розов и бял марципан“, отколкото като божествена богиня. В историята на изкуството тя често се противопоставя на „Олимпия“ на Едуар Мане, също нарисувана през 1863 г. Докато голата картина на Кабанел е била приета, защото е била прикрита от митологичен „претекст“, съвременната гола картина на Мане е предизвикала голям скандал.