РЕПРОДУКЦИИ НА КАРТИНИ Къща в Ко на брега на река Юр, есен (1929)

Гюстав Лоазо (1865–1935) е виден френски художник-постимпресионист, известен със своите атмосферни пейзажи и уникалната си техника „пергола“ (кръстосана щриховка). Въпреки че е съвременник на постимпресионистите, той остава дълбоко лоялен към импресионистичните идеали за улавяне на светлината и сезонните промени. За кратко посещава École des Arts Décoratifs през 1888 г., но го напуска след година поради несъгласие с преподавател. След това учи при пейзажиста Фернан Киньон. През 1890 г. Лоазо пътува до Пон-Авен в Бретан, където се присъединява към общност от художници и се сприятелява с Пол Гоген. Въпреки че е повлиян от структурата на Гоген, Лоазо в крайна сметка предпочита директното наблюдение на природата. Подобно на Клод Моне, той често рисува един и същ обект в различни часове и сезони, за да изучава светлината. Днес негови произведения се съхраняват в много световни музеи, включително: Музей д'Орсе (Париж), Метрополитън музей на изкуствата (Ню Йорк), Художествен институт в Чикаго, Музей Тисен-Борнемиса (Мадрид).