РЕПРОДУКЦИИ НА КАРТИНИ Графиня д'Осонвил (1845)

Жан-Огюст-Доминик Енгър (1780–1867) е виден френски художник, смятан за един от най-големите майстори на неокласицизма. Макар самият той да се възприема като исторически живописец, днес е най-известен със своите прецизни портрети и женски голи тела. Учи в Академията в Тулуза, а по-късно се мести в Париж, за да стане ученик на прочутия Жак-Луи Давид, водещата фигура на неокласицизма. Енгър прекарва 18 години в Рим и Флоренция (1806–1824) и е  вдъхновен от творчеството на Рафаело и античното изкуство. Той се превръща в основен опонент на зараждащия се романтизъм (представен от Йожен Дьолакроа) и защитава строгите правила на академичната рисунка. Творбите му се отличават с изключителна прецизност на линията, гладка повърхност и понякога съзнателно деформиране на анатомията за постигане на по-голяма елегантност. В „Голямата одалиска“ гърбът на жената е толкова удължен, че критиците от епохата твърдят, че художникът ѝ е добавил три (според съвременни анализи дори пет) излишни прешлена. Енгър заема високи позиции в артистичния свят, включително директор на Френската академия в Рим. Влиянието му се разпростира далеч отвъд неговото време, като вдъхновява модернисти като Пабло Пикасо и Анри Матис. Творбите му са притежание на много музеи по света, като Лувър, Музей Орсе, Национална галерия (Лондон), Музей Метрополитън и др.