Уилям Блейк (1757 - 1827) е английски и художник и поет, автор на оригинални поредици от лирични и епични стихове, илюстрирани от него. Макар че не получава признание приживе, днес той е смятан за един от първите и най-значими представители на зараждащия се романтизъм. Работите му са известни със своята изразителна непосредственост и философски и мистични нюанси. Темите му често са символични изображения на вечната борба между доброто и злото, както и уникална смесица от мистицизъм и лична религиозна визия. Творбите на Блейк са оказали голямо влияние върху развитието на сюрреализма и експресионизма. В допълнение към артистичните си постижения, Блейк е бил и плодовит поет. Неговите поетични произведения, като „Песни за невинност и преживяване“ и „Бракът на рая и ада“, остават едни от най-емблематичните произведения на романтизма. Поезията му често изследва теми за духовността, морала и човешкото състояние, а уникалният му стил и използване на символика са направили произведенията му много популярни. Като цяло, Уилям Блейк е бил визионерски художник и поет, оставил трайно наследство в света на изобразителното изкуство и литературата. Неговите произведения продължават да вдъхновяват и влияят на художници и писатели и до днес.

Беатриче се обръща към Данте (1827) на Уилям Блейк е значителна част от илюстрациите към „Божествена комедия“ на Данте Алигиери. Творбата е създадена между 1824 и 1827 г., е смесена техника, показвайки уникалния стил и теми на Блейк. Картината изобразява централна фигура на Беатриче, символизираща любовта и отвъдния живот, и е заобиколена от различни човекоподобни и животински фигури, които представят различни аспекти от пътуването на Данте. Богатите цветове и романтичният стил на произведението отразяват очарованието на Блейк от природата и нейната красота. Произведението е част от колекцията на галерия „Тейт“ и е достъпно за публично разглеждане.