Гюстав Кайбот (1848-1894) е френски художник, колекционер на произведения на изкуството и меценат, който играе важна роля в импресионистичното движение. Роден в богато парижко семейство, Кайбот първоначално учи право, преди да се отдаде на страстта си към изкуството. Той посещава École des Beaux-Arts и учи при Леон Бона, развивайки уникален стил, който съчетава елементи от реализъм и импресионизъм. Картините на Кайбот често изобразяват ежедневието на парижката буржоазия, с остро око за детайлите и майсторско използване на перспективата. Най-известните му творби включват „Парижка улица в дъждовен ден“ (1877), „Стъргачите на пода“ (1875) и „Парти с лодка“ (1877). Приносът на Кайбот към импресионистичното движение се простира отвъд собственото му художествено творчество; той също така използва богатството си, за да подкрепя своите колеги художници, организирайки изложби, купувайки техни произведения и дори предоставяйки им финансова помощ. Неговата колекция, която включваше произведения на Клод Моне, Пиер-Огюст Рьоноар и Едгар Дега, наред с други, беше завещана на френската държава след смъртта му и сега представлява значителна част от фондовете на музея Орсе. Наследството на Кайбот като художник и меценат е затвърдило мястото му като ключова фигура в историята на модерното изкуство.

Парижка улица в дъждовен ден (1877) е голяма картина на френския художник Гюстав Кайбот и е най-известната му творба. Тя изобразява редица хора, които се разхождат по площад Дъблин, тогава известен като Карфур дьо Москва, на кръстовище на изток от гара Сен Лазар в Северен Париж. Въпреки че Кайбот е бил приятел и покровител на много от импресионистичните художници и тази творба е част от тази школа, тя се различава по своя реализъм и разчитане на линия, а не на широки мазки с четка. Кайбот възпроизвежда ефекта на обектив на камера, тъй като точките в центъра на изображението изглеждат изпъкнали. Същата цел се вижда и в общата яснота на изображението. Предният план е на фокус, но леко размазан; средният план има остри, ясни ръбове и добре очертани обекти, а фонът избледнява в далечината, ставайки все по-размазан, колкото по-назад се отдалечава окото. Той прави средната част на плана по-ясна, имитирайки ефекта на камера. Картината е показана за първи път на Третата импресионистична изложба през 1877 г. В момента е собственост на Художествения институт в Чикаго. Кураторът на изкуството Глория Грум описва творбата като „великата картина на градския живот в края на 19 век“.