Джон Уилям Уотърхаус  (1849 – 1917) е английски художник, известен с това, че първоначално работи в академичния стил, а след това приема стила и тематиката на Прерафаелитите. Неговите картини са известни с изображенията на жени както от древногръцката митология, така и от легендите за крал Артур. Голяма част от тях изобразяват млада и красива жена в исторически костюм и обстановка, въпреки че има и някои начинания в ориенталистичната и жанровата живопис, все още предимно с участието на жени. Роден в Рим от английски родители и двамата художници, Уотърхаус по-късно се мести в Лондон, където се записва в Кралската академия на художествените училища. Скоро започва да излага на техните годишни летни изложби, фокусирайки се върху създаването на големи произведения, изобразяващи сцени от ежедневието и митологията на Древна Гърция. Много от неговите картини са базирани на автори като Омир, Овидий, Шекспир, Тенисън или Кийтс. Творби на Уотърхаус могат да бъдат намерени в Художествената галерия на Южна Австралия в Аделаида, галерия „Тейт Британ“ в Лондон и Художествената галерия на Онтарио в Торонто, както и в много други големи публични институции по целия свят.

Дамата от Шалот (1888) е едно от най-известните произведения на Джон Уилям Уотърхаус. Картината съдържа гама от ярки цветове, типични за прерафаелитите. Тя изобразява главния герой от стихотворението на Тенисън, озаглавено още „Дамата от Шалот“ (1842 г.). В стихотворението Дамата е била затворена в покоите си под проклятие, което ѝ забранявало да излиза навън или дори да гледа директно през прозореца; единственият ѝ поглед към света бил през огледало. Тя седнала под огледалото и изтъкала гоблен със сцени, които виждала в отражението. След като се противопоставила на проклятието, като погледнала през прозореца към Камелот, тя се отправила към малка лодка. Това е моментът, изобразен в картината на Уотърхаус, когато тя тръгва да се изправи срещу съдбата си и е показана седнала върху гоблена, който е изтъкала. Дамата има фенер в предната част на лодката си, а близо до носа е поставено разпятие. До разпятието има три свещи. Свещите са били символ на живота – две от свещите вече са духнати, което означава, че смъртта ѝ скоро ще настъпи. Освен метафоричните детайли, тази картина е ценена и заради реалистичните способности на Уотърхаус да рисува. Роклята на дамата е ярко бяла на фона на много по-тъмните нюанси на фона. Вниманието на Уотърхаус към детайлите и цвета, акцентирането върху красотата на природата, реалистичното качество и интерпретацията му на уязвимото ѝ, изпълнено с копнеж лице са допълнителни демонстрации на неговите артистични умения.