Уилям Блейк (1757 - 1827) е английски и художник и поет, автор на оригинални поредици от лирични и епични стихове, илюстрирани от него. Макар че не получава признание приживе, днес той е смятан за един от първите и най-значими представители на зараждащия се романтизъм. Работите му са известни със своята изразителна непосредственост и философски и мистични нюанси. Темите му често са символични изображения на вечната борба между доброто и злото, както и уникална смесица от мистицизъм и лична религиозна визия. Творбите на Блейк са оказали голямо влияние върху развитието на сюрреализма и експресионизма. В допълнение към артистичните си постижения, Блейк е бил и плодовит поет. Неговите поетични произведения, като „Песни за невинност и преживяване“ и „Бракът на рая и ада“, остават едни от най-емблематичните произведения на романтизма. Поезията му често изследва теми за духовността, морала и човешкото състояние, а уникалният му стил и използване на символика са направили произведенията му много популярни. Като цяло, Уилям Блейк е бил визионерски художник и поет, оставил трайно наследство в света на изобразителното изкуство и литературата. Неговите произведения продължават да вдъхновяват и влияят на художници и писатели и до днес.

Нютон (1795) Уилям Блейк рисува известния учен Исак Нютон през 1795 г., за да предаде строгите му концепции за науката, които са управлявали живота му. В рисунката Исак Нютон е клекнал гол на скала, заобиколен от мрак. Блейк използва илюстрацията, за да опише как ученият е бил толкова обгърнат от своите идеи, въображения и мисли, че не е могъл да излезе от кръга и съмненията си в Бог. Скалата, покрита с водорасли и живи организми, представлява природата, където човешките изобретения намират истинско отражение. Нютон изглежда толкова погълнат от диаграмите си и сляп за красивата скала зад него. Блейк използва това, за да покаже доколко красивото Божие дело и природа обграждат Нютон. Тъмната обстановка представлява морското дъно, изобразявайки невежеството на Нютон за света и дистанцирането му от светлината на истината. Следователно, той омаловажава Нютон, като го представя в тази картина, предавайки много по-дълбок смисъл и послание, за да го изобрази като заблуден герой, фокусиран върху грешните аспекти на живота.