Александър Кабанел (1823–1889) е френски академичен художник, известен със своите изпипани и педантично изпълнени исторически, митологични и алегорични картини. Той е видна фигура във френската академична художествена сцена на 19-ти век и постига значителен успех и признание през живота си. Кабанел се придържа към академичния стил на рисуване, който се характеризира с педантично внимание към детайлите, прецизно изобразяване и гладък, полиран завършек. Картините му често демонстрират майсторство на анатомията и задълбочено разбиране на класическата естетика. Той получава множество награди и отличия през цялата си кариера, включително Ордена на Почетния легион. Докато Кабанел се радва на широк успех през живота си, неговата отдаденост на академичните традиции го прави мишена за критика през по-късната част на 19-ти век, когато авангардните движения оспорват академичните норми. През 20-ти век репутацията му претърпява упадък поради възхода на модернистичните движения, но през последните години се наблюдава подновен интерес към творчеството му, като историците на изкуството преоценяват приноса му към академичното изкуство на 19-ти век.

Смъртта на Мойсей (1851) Кабанел е само на 28 години по това време, но вече е изключително успешен художник. Следващите пет години той работи под патронажа на семейство Медичи в Италия. Размерът на платното - повече от 2,7 метра височина и почти 4,3 метра ширина, прави фигурите по-големи от реален размер. Косата на Бог, разделената брада и вдигнатите ръце отразяват отчетлива почит към „Видението на Езекиил“ на Рафаело, която Кабанел вероятно е видял в двореца Пити. Той работи усилено върху тази гигантска творба и резултатът е грандиозен. За разлика от симетрията от високия Ренесанс и ясно очертаните фигури на „Езекиил“ на Рафаело, „Смъртта на Мойсей“ е вихрушка от фигури, драпирани върху агресивно диагонална композиция. Драматичните арки на божествените дрехи са не твърде фина препратка към известното „създаване на човека“ на Микеланджело от Сикстинската капела, но мускулестата форма на Бог не е осветена отгоре, а е осветена отзад - хвърляйки него и ангелите, които го придружават, в сянка. Критиците бяха недоброжелателни към „Смъртта на Мойсей“ на Кабанел. Те нарекоха препратката му към Микеланджело твърде буквална, фигурите му твърде преплетени, а композицията му объркана. Но за съвременния поглед именно тези недостатъци правят това произведение на изкуството интересно.