Одилон Редон (1840 – 1916) е известен френски художник, виден преставител на символизма. Той е ключова фигура в художественото движение от края на 19-ти век, преодолявайки пропастта между импресионистите и символистите. Известен е със своите ефирни, подобни на сънища произведения, които изследват вътрешните механизми на човешката психика, често изобразявайки митични същества, пленителни пейзажи и загадъчни фигури. Учи живопис в Париж при Жан-Леон Жером, а след това офорт и литография в родния си град при Родолф Брезден и е особено привлечен от произведенията на Рембранд и Делакроа. Кариерата на Редон започва със серия рисунки с въглен, наречени „ноар“, които се характеризират с мрачните си, фантастични сюжети и майсторското използване на светлината и сянката. През 1890-те години изкуството му  претърпява голяма промяна: той приема цвета, обръщайки гръб на графичната работа в полза на маслените картини и пастелите. Това отчасти се дължи на влиянието на неговия приятел Пол Гоген. Редон е бил запален читател, а темите на неговите цветни произведения включват редица религиозни фигури и герои от класическата митология. Най-известните му картини обаче са натюрмортите с цветя, които започва през 1900 г. и създава в големи количества. Уникалният подход на Редон към символизма, който набляга на внушението и двусмислието пред буквалното представяне, оказва дълбоко влияние върху развитието на съвременното изкуство и той остава известен със своята уникална визия и способността си да извиква мистериозното и възвишеното чрез изкуството си.