РЕПРОДУКЦИИ НА КАРТИНИ Никопол (1880)

Феликс Филип Емануел Каниц (1829 – 1904) е австро-унгарски учен (археолог, етнограф, географ) и художник. Идва в България 18 пъти, като за пръв път пристига на 11 юли 1860 г., когато е на 30 години. Резултат от пътешествията му из българските земи са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер. За „Оригинална карта на Дунавска България и Балканът“ с обозначени 3200 селища, 35 манастира и крепости, е награден със златен медал на Парижкия географски конгрес (1876). Висока оценка получава тя и на Московския антропологически конгрес (1879 г.). Руският генерален щаб я препечатва и въз основа на нея се водят военните действия в 1877/78, за което Александър II награждава авторът й с орден „Св. Станислав“. Картите на Феликс Каниц са използвани на Берлинския конгрес на Великите сили (1878) за установяване следвоенните граници на Балканите. Каниц показва на света красотата на България и българите. През 1884 година, напълно заслужено Феликс Каниц е избран за почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). За любовта на този чужденец към България красноречиво говори фактът, че през 1936 година архивът и библиотеката на Феликс Каниц са завещани на Академията и в БАН постъпва една безценна колекция от негови акварели, рисунки, скици, карти, фотографии, ръкописи, както и много негови книги. Това е безценен дар с огромна документална и художествена стойност. Сред рисунките, които ни е завещал, има изгледи от някогашните Видин, Кулата, Лом, Никопол, Оряхово, Белоградчик, Търново, Провадия, Варна; от Стара планина, околностите на Свищов, Троян, Шипченския балкан и др. За последен път Каниц е в България през 1883 г. През 1890г. се появява и 10 левова българска банкнота отпечатана в Лондон. На нея е изобразен детайл от гравюрата „Розобер при Казанлък“ на Феликс Каниц. Умира на 8 януари 1904 година във Виена на 74-годишна възраст.