РЕПРОДУКЦИИ НА КАРТИНИ Над вечния покой (1890)

Исак Илич Левитан (1860–1900) е велик руски художник от края на 19 век. Той създава едни от най-красивите произведения, свързани с движението на Передвижниците и е признат, заедно с Иван Шишкин, за основоположник на златния век на руската пейзажна живопис. Образованието си получава в Московското училище по живопис, архитектура и скулптура, където учи при пейзажиста Алексей Саврасов и видните руски реалисти Василий Перов и Василий Поленов. Рано постига успех, като още като тийнейджър участва в изложби с групата на Передвижниците, като студентски партньор. Левитан е увлечен от целите на това движение: да създаде отчетливо руско изкуство, което да изобразява красотата на националния пейзаж и силата на националния характер. Въпреки че е част от руската реалистична традиция, в творчеството му има и елементи на импресионизъм – особено в начина, по който улавя светлината и момента. Московският колекционер Павел Третяков е събрал голяма колекция от произведения на Левитан, и Третяковската галерия съхранява много от неговите шедьоври. Той се радва на тесни връзки с водещите музикални и литературни творци на времето си, особено с Антон Чехов, близък личен приятел. Смъртта на Левитан през 1900 г. на 39-годишна възраст, лишава руското и световното изкуство от огромен талант.