Станислав Доспевски / Зафир Зограф /(1823 – 1878) е псевдоним на художника Зафир Зограф. Той е сред най-изтъкнатите художници от епохата на Българското възраждане и един от първите българи с академично художествено образование. Произхожда от прочутия род Доспевски. Син е на Димитър Зограф и племенник на легендарния Захари Зограф. Първоначално учи иконопис при баща си в Самоковската художествена школа. Доспевски е новатор, който пренася европейския академизъм в българското изкуство. Учи в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура (1851 – 1853). В Санкт Петербург (1853 – 1856) завършва Императорската художествена академия, където усвоява техниката на светското портретно изкуство. Смятан е за основоположник на светския реалистичен портрет в България. Известни са неговите портрети на близки, възрожденски дейци и духовници. Взима дейно участие в българското национално-освободително движение, помага на Васил Левски, Ангел Кънчев и други революционери. По време на Априлското въстание и след потушаването му той и съпругата му Мариола Доспевска развиват активна дейност за подпомагане на пострадалите, пише и дописки до европейската преса. В разгара на Руско-турската война през август 1877 г. Доспевски е арестуван от турските власти, затворен най-напред в Пловдив, а после е изпратен с влака в Цариград. Умира в един от цариградските затвори на на 6 януари 1878 година при неизяснени обстоятелства.  Погребан е в в двора на българската черква „Свети Стефан“.