Уилям Блейк (1757 - 1827) е английски и художник и поет, автор на оригинални поредици от лирични и епични стихове, илюстрирани от него. Макар че не получава признание приживе, днес той е смятан за един от първите и най-значими представители на зараждащия се романтизъм. Работите му са известни със своята изразителна непосредственост и философски и мистични нюанси. Темите му често са символични изображения на вечната борба между доброто и злото, както и уникална смесица от мистицизъм и лична религиозна визия. Творбите на Блейк са оказали голямо влияние върху развитието на сюрреализма и експресионизма. В допълнение към артистичните си постижения, Блейк е бил и плодовит поет. Неговите поетични произведения, като „Песни за невинност и преживяване“ и „Бракът на рая и ада“, остават едни от най-емблематичните произведения на романтизма. Поезията му често изследва теми за духовността, морала и човешкото състояние, а уникалният му стил и използване на символика са направили произведенията му много популярни. Като цяло, Уилям Блейк е бил визионерски художник и поет, оставил трайно наследство в света на изобразителното изкуство и литературата. Неговите произведения продължават да вдъхновяват и влияят на художници и писатели и до днес.

Симониакът Папа (1827) е въздействаща творба, която улавя моралните и духовни борби на индивида. Обърнатата фигура, погълната от пламъци, символизира последствията от отвръщането от духовността, докато заобикалящите я пламъци представляват пламъците на ада. Използването на приглушени цветове и кръгла форма от Блейк засилва усещането за капан и чувството на страх. Тази картина е част от поредица, илюстрираща „Божествената комедия“ на Данте, отразяваща радикалните духовни вярвания и социалната критика на Блейк. Творбата служи като силно напомняне за ролята на изкуството в критикуването на злоупотребите с власт и въздействието на материалистичните желания върху духовното благополучие.