„Потоп“ (1843) (известна още като „След Потопа“) е изключително мистична, вихрена и почти абстрактна картина от късния, най-радикален период на Търнър. Художникът пресъздава библейското събитие чрез огромен, космически водовъртеж от светлина, вода и облаци. Формите са напълно размити, изчезващи в центъра на платното, където сияе залязващото слънце. Цветовата палитра е доминирана от спиращи дъха жълти, бели и полупрозрачни сиви тонове. Картината не изобразява физическа реалност, а чисто духовно и емоционално състояние, превръщайки се в истински шедьовър на пред-импресионизма.
 

Джоузеф Малорд Уилям Търнър (1775 – 1851) е велик английски живописец от епохата на романтизма, световно признат като „художникът на светлината“. Неговото иновативно творчество е фокусирано върху изследването на атмосферните влияния, пречупването на слънчевите лъчи и величието на природните стихии. Търнър изпреварва времето си, като изоставя традиционния академичен детайл и строгите контури. Вместо това той рисува със смели, размити мазки и експериментира с ярки, огнени цветове, превръщайки светлината, въздуха и водата в основни емоционални герои на своите платна. Неговият уникален подход към пейзажа оказва огромно влияние върху следващото поколение творци и най-вече върху френските импресионисти.