Василий Василиевич Верешчагин (1842-1904) е един от най-известните руски художници, прочут със своите реалистични и често потресаващи военни (батални) платна. Той не просто рисува войната, а я изживява на първа линия, бидейки едновременно творец и войник. Завършва Морския кадетски корпус в Санкт Петербург като първенец на випуска (1860). Противно на волята на родителите си, напуска военната кариера и постъпва в Императорската художествена академия. По-късно учи в Париж при Жан-Леон Жером. Балканската поредица на Верешчагин е смятана за кулминация в неговото творчество. Посветена e на Руско-турската война (1877–1878). Тя се състои от около 25 платна, рисувани главно в Париж (1878–1881) въз основа на скици и преки впечатления от фронта. За българската история Верешчагин е безценен свидетел, тъй като участва активно в ключови моменти. Ранен е тежко край Русе (край с. Мечка) по време на атака на миноносеца „Шутка“ по Дунав. Присъства на третия щурм на Плевен, където загива брат му Сергей. Пресича Балкана с отряда на Скобелев при изключително тежки зимни условия. Секретар е на Скобелев при подписването на Санстефанския мирен договор. Художникът загива на 31 март 1904 г. по време на Руско-японската война. Той е на борда на флагманския броненосец „Петропавловск“, който се натъква на мина и потъва край Порт Артур. До последно е видян да скицира на палубата.