Уилям Блейк (1757 - 1827) е английски и художник и поет, автор на оригинални поредици от лирични и епични стихове, илюстрирани от него. Макар че не получава признание приживе, днес той е смятан за един от първите и най-значими представители на зараждащия се романтизъм. Работите му са известни със своята изразителна непосредственост и философски и мистични нюанси. Темите му често са символични изображения на вечната борба между доброто и злото, както и уникална смесица от мистицизъм и лична религиозна визия. Творбите на Блейк са оказали голямо влияние върху развитието на сюрреализма и експресионизма. В допълнение към артистичните си постижения, Блейк е бил и плодовит поет. Неговите поетични произведения, като „Песни за невинност и преживяване“ и „Бракът на рая и ада“, остават едни от най-емблематичните произведения на романтизма. Поезията му често изследва теми за духовността, морала и човешкото състояние, а уникалният му стил и използване на символика са направили произведенията му много популярни. Като цяло, Уилям Блейк е бил визионерски художник и поет, оставил трайно наследство в света на изобразителното изкуство и литературата. Неговите произведения продължават да вдъхновяват и влияят на художници и писатели и до днес.

Големият червен дракон и жената, облечена в слънцето (1805) Творбата е въздействаща акварелна картина, създадена между 1803 и 1805 г. Тази творба е част от поредица, илюстрираща сцени от библейската книга Откровение, и улавя драматичната среща между страховит, многоглав дракон и сияйна жена, украсена със слънцето. Художественият израз на Блейк в тази поредица разкрива дълбоката му ангажираност с библейските текстове и митологичните теми. Трайното значение на творбата се отразява в нейния продължаващ дискурс в историята на изкуството и изследването на религиозната иконография.