Репродукции на картини: Пътят Шаи в гората Фонтенбло (1865) – Клод Моне

„Пътят Шаи в гората Фонтенбло“ (1865) е ранен монументален пейзаж, отразяващ вдъхновението на Моне от прочутата Барбизонска школа. Художникът улавя уединението на горския път, пресичащ величествената гора Фонтенбло, където старите дъбове извисяват корони към небето. Светлината, сипеща се през листата и паднала върху горската почва, предвещава раждането на импресионистичния гений. Творбата внася дълбок покой и класическа естетика в пространството.

Оскар Клод Моне (1840 – 1926) е един от най-изявените представители на импресионизма – течение, направило революция в живописта на XIX век. През 1872 г. рисува „Импресия, Изгряващо слънце“,  която изобразява пейзаж от Хавър. От заглавието на картината критикът Луи Лерой отбелязва термина „импресионизъм“, с който иска да я омаловажи, но който импресионистите възприели. Моне поразява съвременниците си със светлата си палитра и пейзажите, които сякаш са живи, проблясващи, дишащи. Той неуморно търси светлината и се опитва да отрази на платното мимолетното. Моне открива пътя към абстрактната живопис, подчинява мотива на картината, която добива стойност заради самата себе си. Единствената постоянна тема става „живописта като такава“. В последните картини на Моне формите напълно се разтварят в богатите цветове. Тези платна чертаят пътя на фовизма и експресионизма. През 1912 г. Василий Кандински, поразен от „Купа сено“ (1891), пише: „Аз смътно усещах, че в картината липсва тема, но едновременно с това си давах ясна сметка за неочакваната сила на палитрата на цветовете, чието богатство, неизвестно ми до момента, надминаваше и най-смелите ми очаквания. Принципът, че темата е необходим елемент от картината, беше несъзнателно опроверган.“