Репродукции на картини: Ръкав на Сена край Живерни (1897) – Клод Моне

„Ръкав на Сена край Живерни“ (1897) улавя вълшебството на утринния хлад по поречието на реката край дома на художника. Моне изследва как светлината бавно разсейва мъглата, размивайки границите между небето, брега и водата. Творбата е шедьовър на атмосферния импресионизъм, превръщайки речните отражения в абстрактна и успокояваща игра на багрите.

Оскар Клод Моне (1840 – 1926) е един от най-изявените представители на импресионизма – течение, направило революция в живописта на XIX век. През 1872 г. рисува „Импресия, Изгряващо слънце“,  която изобразява пейзаж от Хавър. От заглавието на картината критикът Луи Лерой отбелязва термина „импресионизъм“, с който иска да я омаловажи, но който импресионистите възприели. Моне поразява съвременниците си със светлата си палитра и пейзажите, които сякаш са живи, проблясващи, дишащи. Той неуморно търси светлината и се опитва да отрази на платното мимолетното. Моне открива пътя към абстрактната живопис, подчинява мотива на картината, която добива стойност заради самата себе си. Единствената постоянна тема става „живописта като такава“. В последните картини на Моне формите напълно се разтварят в богатите цветове. Тези платна чертаят пътя на фовизма и експресионизма. През 1912 г. Василий Кандински, поразен от „Купа сено“ (1891), пише: „Аз смътно усещах, че в картината липсва тема, но едновременно с това си давах ясна сметка за неочакваната сила на палитрата на цветовете, чието богатство, неизвестно ми до момента, надминаваше и най-смелите ми очаквания. Принципът, че темата е необходим елемент от картината, беше несъзнателно опроверган.“